Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

1. Дефиниране на политиката

1.1 Изкуство и наука за управление на държавата.

Терминът има старогръцки произход. πόλις – град-държав[1], а от там πολιτικά (политика). Първоначалното значение на термина е широко и необособено и означава „дела, дейности, отнасящи се до полиса”. По-късно придобива смисъл на изкуство и наука за управлението на държавата. Такава е и традиционната дефиниция на политиката.

За утвърждаване на термина „политика” голяма роля изиграва книгата на Аристотел „Политика”, която представлява анализ на изграждането на човешката общност и техниките на държавно управление, с оглед на една държавна форма, която обединява максимум стабилност и максимум целесъобразност и справедливост, по оценката на Олоф Гигон. Аристотел определя човека като зоон политикон – „човекът е политическо животно по природа”; „същество, което живее в полиса”. Според него, „който живее извън държавата поради природата си, а не по силата на обстоятелствата или стои по-долу, или превъзхожда обикновения човек”, той е или „животно или Бог”. Специфична черта на политическата форма на живот, според Аристотел, е автаркис , самодостатъчност, която липсва при по-малките общности, семейството и индивида. Държавата е най-висшата общност и чрез нея се постига самодостатъчност, тя се стреми към най-висшето благо; тя е човешка асоциация, която обединява такива естествени човешки общности като – „ойкия” и „коме”[2].

Древногръцката политическа мисъл поставя основите на телеологичната интерпретация на политиката, характерна за политическата философия – цел на политическата дейност е „общото благо”. В „Политика” Аристотел пише: „понеже виждаме, че всяка държава представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо (защото всички правят всичко заради това, което смятат за благо), явно е, че всички общности се стремят към някакво благо, а най-вече и към най-висшето се стреми тази, която е най-висша и обхваща всички останали. Това именно е така наречената държава или политическа общност.”

Политическата философия, която свързва политиката с „общото благо” има предвид идеала, „категоричния императив” (в Кантовия смисъл), към който трябва да се стреми действителната, истинска политическа дейност. Но идеалът и действителността рядко се доближават. По-скоро идеалът, този maximum на политическата дейност, може да играе ролята на нравствен императив.

Изучаването на политиката, създаването на първите систематични политически теории, води началото си от Древна Гърция през Класическата епоха. От тогава до днес са създадени многобройни дефиниции за политиката, но както скептично отбелязва Георги Фотев „нито една от тях не е удовлетворителна.”. В речника „Litré” има осем определения за думата „политика” – на политиката като наука е дадено следното определение: „наука за управление на държавите”; а на прилагателното „политическо” – „което се отнася за обществените дела.”.

В историята на политическата мисъл много често „политиката” и „властта” са разглеждани като взаимозависими и взаимно определяеми категории: от разбирането на властта (държавата) зависи и разбирането на политиката.

Според марксистката традиция най-същественото в политиката е „устройството на държавната власт”. Политиката е участие в делата на държавата, насочване на държавата, определяне на формите, задачите, съдържанието на дейността на държавата.

1.2 Взаимоотношения, включващи власт, управление (ръководство) или господство

Политиката в широкия смисъл на понятието, според Макс Вебер, обхваща всички видове самостоятелна ръководна дейност: говори се за вътрешна и външна политика, за валутна политика на банките, за дисконтова политика на държавната банка, за политика на профсъюза по време на стачка, за социална политика, за училищна политика на общината, за политика на умната съпруга, която желае да направлява мъжа си... В тесния смисъл на понятието под политика се разбира ръководството или влиянието върху ръководството на едно политическо обединение, в съвременния смисъл – на една държава. За Вебер политиката не може да се определи извън отношението към властта: политиката е „стремеж към участие във властта или оказване на влияние при нейното разпределение, било между държави, било между групи от хора вътре в държавата”. Това определение общо взето съответства на всекидневната езикова употреба на думата. Когато се казва, че един въпрос е „политически”, че един министър или служител е „политическо лице”, едно решение е „политическо” се има предвид, че въпроси по влиянието, разпределението или задържането на властта са решаващи за отговора на дадения въпрос или те обуславят това решение, или определят сферата на дейност на даденото лице. Заключението на Вебер е: „Който се занимава с политика се стреми към власт: власт или като средство, подчинено на други цели – идеални или егоистични – или към властта заради самата нея, заради... чувството за престиж, което тя дава”.

В модерната политология Ласуел продължава традицията като търси същността на политиката във взаимоотношенията включващи власт, управление или господство.

Робърт А. Дал, анализирайки писаното от Аристотел, Вебер и Ласуел за същността на политиката, очертава следните области на припокриване и разминаване на техните възгледи (вж. Схема № 1):

  • Аристотел, Вебер и Ласуел, както и почти всички други изследователи на политиката споделят мнението, че политическите отношения се намират в кръга А, който включва отношения на власт, управление или господство. Според Ласуел всичко в кръга А е политическо по дефиниция.
  • Аристотел и Вебер включват в дефиницията на политическото допълнителни характеристики посочени в кръговете В и С. Според Вебер, сферата на политическото не е навсякъде в кръга А или навсякъде в кръга В (териториалност), а навсякъде в зоната на застъпването на двата кръга АВ, включваща както власт, така и териториалност.
  • Въпреки че Аристотел е по-малко ясен по този въпрос от Вебер и Ласуел, без съмнение той ограничава сферата на политическото до взаимоотношенията в общности, способни да бъдат самостоятелни (автаркис). Следователно, според Аристотел, „политиката” би могла да се намери само в зона АВС.
  • Ласуел би определил като „политическо” всичко онова, което Аристотел и Вебер считат като „политическо”. Но неговото разбиране е по-широко, той би счел за политически някои организации или общности, които за Аристотел и Вебер не са такива. Една фирма или профсъюз, например, могат да имат политически аспекти.


Схема №1: Дефиниции на политиката
(Източник: Робърт А. Дал, Съвременният политически анализ, С., 1966, с. 11)

Самият Робърт А. Дал дефинира като политическа система „всяка устойчива организация на човешки взаимоотношения, която включва в значителна степен контрол, влияние, власт или господство”. Тази дефиниция е твърде обща (по оценка на самия автор) и в същото време тя не засяга същността на човешките мотиви в политиката и съзнателно пренебрегва интерпретацията на политиката, характерна за политическата философия – определянето на политиката като обществена дейност, свързана с обществени цели и обществени интереси или с обществената полза и „общото благо”. Последното Дал определя като нормативно поведение (отнасящо се до цели и ценности), което не се подкрепя в достатъчна степен, нито във всекидневния опит, нито в систематичните изследвания.

1.3 Понятието „политика” в съвременната политология. Политиката като публична дейност

В съвременната научна литература съществува голямо разнообразие при дефинирането на политиката, което е израз на обстоятелството, че политиката е многопластово и многоаспектно обществено явление.

Според една от дефинициите, разпространена в немската политическа наука, политиката е „изграждане на обществен ред” и цел на политическото действие е установяването на задължителни правила за съвместно съществуване и взаимодействие в публичната сфера – в една община, провинция, унитарна или федерална държава, както и в наднационални общности от типа на Европейския съюз.

Има автори, които търсят спецификата на политиката преди всичко в сферата на разрешаването на конфликтите между отделните групи в обществото (представители на групово-плуралистичната концепция, като Артър Бентли и Дейвид Труман) или пък търсят основната изява на политическия феномен в антиномията приятел – враг (Карл Шмит). Сходна с тази интерпретация дава Георги Фотев, според когото „не е възможна политика без антагонизми. Политиката е борба (полемос – война в най-широкия смисъл на думата), крайната цел, на която е сломяването на политическия противник, отстраняването му от власт, обезоръжаването му и т.н.”.

Блестящият френски философ и писател Жан-Пол Сатър поставя акцента върху интересите, като най-дълбока основа на политическата дейност. Според него политиката се основава на отношения на съвпадение и несъвпадение на интересите, на солидарност и противопоставяне (които определят цялостното поведение на едни хора срещу други хора); всяка политика е преди всичко колективно действие на едни хора срещу други хора.

Други автори поставят акцента върху процеса на вземане на колективни решения в рамките на една общност и съгласуване на различните интереси: „Политиката е дейността, чрез която групите достигат до обвързващи колективни решения, опитвайки се да съгласуват различията между своите членове”.

В Наръчник по политическа наука, Оксфорд (1998), политиката се дефинира като „ограничена употреба на социална власт”. Акцентът се поставя върху ограничаването и контрола като ключови за политиката.

Според големия български политолог проф. Минчо Семов политиката е „превръщане на частния интерес във всеобщ; чрез политиката се управлява обществото на неравенството”. А проф. Димитър Иванов поставя акцента при дефиниране на политиката върху „субективното разпределение на ценностите между социалните групи в обществото”.

Политиката е такъв тип човешки отношения, при които хората могат да общуват със символи, да създават държави, да призовават в името на принципи и ценности, да се съгласяват или да отричат.

Разгледаните интерпретации и дефиниции на политиката разкриват нейни съществени характеристики. Обобщени и систематизирани, тези характеристики ни дават сравнително достоверна представа за „политическото” (според големия логик Бъртранд Ръсел един от начините да се дефинира дадено понятие е изброяването на характерни признаци).

Еднакво легитимно е да се дефинира политиката като разпределение на власт и ценности, като сфера на държавно управление, като ръководство на публична сфера (създаване на правила за функционирането на публичната сфера), като дейност, отнасяща се до публичните (обществените) дела и постигане на „общото благо“, като управление на неравенствата в обществото, като отношения на солидарност и противопоставяне на социални групи, като конфликтни отношения (разрешаване на конфликти), като превръщане на частния интерес във всеобщ…

Реймон Арон, сравнявайки различните значения на думата „политика”, извлича следните смисли от привидното многообразие. В един смисъл, думата политика (на английски policy) означава програма, метод на действие или самото действие на един индивид или група, относно даден проблем или съвкупност от проблеми на една общност. От друга страна, политиката (на английски politics) се прилага към областта на съперничеството или противопоставянето на различни политики (в смисъл на policy). Още по-значимо двусмислие произтича от факта, че с една и съща дума „политика” се обозначава, от една страна – един отделен сектор в обществото, а от друга страна – самата обществена съвкупност, наблюдавана от определена гледна точка.


[1] Понятието „полис”, самобитно и дълготрайно творение на древногръцкия народ, е многозначно. Още Омир влага в него три различни значения: 1) градско селище; 2) политическа единица, представяща държавата; 3) общност на граждани, схващани като единно цяло. Тази многозначност на думата се запазва през класическата епоха, но щом някой гръцки писател я употребява като политически термин, значението, което той влага в нея е: политическа и социална общност, която представлява основата на древногръцкия свят и заедно със своеобразието на езика го отличава от „варварския” свят.

[2] Според Аристотел: „Онзи, който е създал държавата, е най-големият от благодетелите, тъй като без закони човек е най-лошото от животните, а съществуването на закона е обусловено от държавата.”