Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

3. Политики и право

Конституцията и законите показват формално-юридическия строеж на държавата в състояние на покой, в нейната статика, докато политиката обхваща държавата в нейната динамика.Проф. Любомир Владикин е илюстрирал това съотношение с една прекрасна метафора: това, което е енергията за машините, приблизително същото е политическата дейност за институциите на държавата. Науката за държавното право разглежда държавата такава, каквато е дадена в нейната юридическа същност. А политиката я обхваща в нейния действителен живот, в осъществяването на правните норми, в нейната динамика. Като мерило за целесъобразността на законите и като сила, която ги поставя в изпълнение, политиката играе голяма роля в определянето хода и характера на държавния и обществения живот като цяло. При една и съща конституция може да има различни реалности (без тя да бъде нарушавана).

В термина „политика” проф. Л. Владикин включва три отделни, но хармонично съчетани понятия: 1) политиката е мерило за целесъобразността на действащите правни норми; 2) политиката е най-общата и най-широката наука за държавата; 3) политиката е изкуство да се осъществяват държавническите идеи и правните норми.

Зависимостта между политиката и правото е двустранна. Политиката е зависима от правото (както вече посочихме, в определено отношение тя представлява практическо осъществяване на държавническите идеи и правни норми). От друга страна, правото, от гледна точка на своето формиране и изменение, е зависимо от политиката (правната система се изгражда и развива с решения на политическия законодател). С тази зависимост от политиката Хабермас обяснява инструменталния характер на правото:

Докато моралните норми са винаги самоцел, то правните норми са също и средство за политически цели. Те служат, не както в случая с морала, само за едно непартийно уреждане на конфликтите в действието, но и за практическото провеждане на политически програми. Колективните целеполагания и мерките, обезпечаващи провеждането на политиката, дължат задължителната си сила на правото. Поради това правото стои между политиката и морала.

Историята почти не се е придвижила напред при решението на въпроса, поставен от Кант: как да се обедини политиката с морала? Има две възможности: или да се приспособи моралът към интересите на политиката, или да се подчини политиката на морала. Първият вариант на поведение се избира от „политическия моралист“, той започвам там, където спира „моралният политик“ („поставяйки каруцата пред конете“), той подвежда принципите под целите. Основна идея на Кант е, че политиката трябва „да прегъне коляно“ пред морала. Истинското единство на морала и политиката, според Кант, е възможно само въз основа на правото, като за гаранция служи гласността.