Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

1. Понятието „власт“. Основни интерпретации в политологията и обществените науки

Властта е фундаментално понятие на обществените науки в този смисъл, в който енергията се явява фундаментално понятие на физиката. Така Бъртранд Ръсел, един от знаменитите философи, политолози и логици на XX век, определя методологическата значимост на понятието „власт“.

Коя е най-дълбоката същност на властта, която ни разкрива „анатомията на властта“? Кои са онези общи фактори, постоянни константни величини, които се „крият“ зад обичайните позовавания за икономическа, политическа, държавна, медийна, религиозна, военна и т.н. власт?

Понятието за властта е вездесъщо в политологичните дискусии и изследвания. Тук ще изложим и систематизираме основни интерпретации на това понятие в политологията и обществените науки.

1.1 Властта – възможност за налагане на воля и цел

Една от най-разпространените интерпретации на властта е нейното разглеждане като възможност и способност за налагане на воля и цел върху поведението на други хора (едно разбиране, което е най-близко до ежедневното разбиране на този феномен). Тази интерпретация е характерна за Макс Вебер и веберианската традиция в социалното познание. Един човек или група от хора налагат своята воля и цел в ориентирането на едно социално действие, дори и при съпротива на други участници в него. И колкото по-голяма е способността да налагаш волята си и така да постигнеш съответната си цел, толкова по-голяма е властта, с която разполагаш.

Според Вебер мотивите за подчинение на нечия друга воля и цел могат да бъдат: страх от санкция, собствена изгода (интерес), собствено убеждение, навик.

Близка до разгледаната интерпретация е тази, която е характерна за поведенческите (бихейвиористки) подходи. Според Робърт Дал: властта е контрол върху поведението на други хора, т.е. властта се поставя като „власт над“. Своята „интуитивна“ идея за властта той илюстрира по следния начин: „А има власт над Б в тази степен, в която той може да застави Б да направи това, което той не би направил при други условия“. Ако „опитът за власт“ на А успее, тогава за него се казва, че притежава власт над Б. Доскоро това разбиране преобладаваше в политическата наука на САЩ.

1.2 Власт – влияние (властта = вид влияние)

Другата значима интерпретация на властта е нейното разглеждане като „вид влияние“.

Морис Дюверже, анализирайки термините „власт“, „влияние“, „господство“, „сила“, стига до извода, че с термина „власт“ трябва да се обозначава една особена категория влияние – тази, която съответства на системата от норми и ценности в групата, която поради това се смята за законна. Но веднага добавя, че понякога е трудно да се откъсва властта, определена като влияние, признато за законосъобразно от членовете на една група, от действителното влияние, което не се признава за власт.

Власт и влияние не са тъждествени. Влиянието е по-широк и по-общ термин от властта. Макар че е възможно и едното и другото да изменят поведението, влиянието е по-слабо и по-малко надеждно – повлияният човек или група, макар подложени на въздействие, са свободни самостоятелно да приемат или отхвърлят аргументи и внушения.

Характерна особеност на влиянието е независимостта на субекта, върху когото се оказва въздействие. Както отбелязва проф. Димитър Иванов, при осъществяването на влиянието не се използват средствата на принудата, а се разчита на внушението, на словесната сила, на символите, на логиката и на доброволното съгласие. Влияещият печели съзнанието и лоялността на повлияния. Нещо, което различава влиянието от принудата и от силата (при която е налице тотално елиминиране на възможностите за действие пред дадения субект, когато той е лишен от избор). Влиянието обаче може успешно да маскира манипулацията, т.е. завоалирана комуникация, която цели да скрие истинските намерения на едната страна по отношение на желанието й за отговор от другата. Докато при властта тези възможности са стеснени до избора – да се подчини или да не се подчини. Ако човек или група хора влияят на други по такъв начин, че променят възгледите и/или поведението, можем да кажем, че влияят на другите и имат власт над тях (Sheckleton, 1995).

1.3 Властта – качество на личността и организациите

Най-простото и разбираемо проявление на властта (на феноменологично равнище), според теорията за властта на Бъртранд Ръсел, е когато всеки, притежаващ воля индивид съзнателно се стреми към постигане на определени цели, за получаване на предполагаеми резултати от своята дейност. Примерно А притежава по-голяма власт от Б, ако достига много повече предварително определени резултати. По този начин се подчертава естественият характер на властта, без която не може нито отделно взет индивид, нито нормално функциониращо общество, което винаги се нуждае от устойчив ред на отношенията и от определена субординация. Злото не е в самата власт!

Разбирането на Бъртранд Ръсел за индивидуалните аспекти на властта могат да бъдат представени чрез схема № 1.

Качествата на индивида намират своето проявление в структурата на властта на организациите (корпорация, партия, държава, училище, армия, църква и др.). На границата между тези две форми на власт се проявява иманентната същност на властта (включително, но не и задължително, такова свойство на властта, каквото е принудата).

В съвременните условия на ръководителите на организациите често пъти се приписват такива личностни качества, които изглеждат подходящи за упражняваната власт (феноменът на „синтетичната изкуствено създадена личност“ – Гълбрайт). Тези образи („имиджи“) се поддържат усърдно от PR агенции. Но отделени от организациите (когато не са вече ръководители на организациите), често пъти се оказва, че притежават незначителни личностни качества. У. Съмърсет Моъм (в „Луна и грош“) е илюстрирал тази ситуация с една ярка метафора: „За премиер-министъра в оставка често се говори, че не е нищо повече от един помпозен оратор, а генералът без армия е в очите на публиката не повече от един герой на пазарния площад“.

Посоченият пример илюстрира по убедителен начин тясната взаимовръзка между индивидуалната власт и властта на организациите.

Един по специфичен поглед върху властта на индивида и на организациите ни дава структуралисткото разбиране за властта, според което намеренията на субектите са аналитично несъществени, защото властта е притежание на безлични социални „структури“, а не на индивидуални агенти (субекти) с техните цели и стремежи. Социално-икономическите системи са (самоподдържащи се) структури, в които индивидите присъстват само като взаимозаменяеми, леснозаменими „носители на определена роля“.

1.4 Властта като асиметрично социално отношение.

Професор Димитър Иванов определя властта като „асиметрично социално отношение“. Субектно отношение на асиметрична зависимост опосредствано от някаква ценност. Характерна за властното отношение е асиметрията между страните. Под асиметрия се разбира положението, в което едната от страните (субектите) печели повече във взаимоотношението, отколкото другата, защото контролира дадена ценност, която е важна за другата страна.

Властен ресурс може да бъде всяка ценност.

Като опосредствано от ценности субектно отношение властта зависи от ценностната система на подвластните – от техните вярвания, разбирания, нагласи, споделени норми. За да бъде легитимна (узаконена, възприета, оправдана), тя трябва да внушава на подчиняващите се някаква идея за своята правота.

Политиката е властване и най-важното в нея е устройството и разпределението на властта, защото политическата власт е такова субектно отношение на зависимост, при което опосредстваща ценност е самата власт. Да се прави политика, да се участва във властта означава да се контролират ценности. Политически субекти, участници във властта реално могат да бъдат само тези социални групи или организации, които успешно контролират или разпределят жизнените ценности на обществото – природни ресурси, средства за живот, средства за производство, средства за комуникация, средства за мобилизация, статус, длъжности и т.н.

Близко до това разбиране е схващането на Реймон Арон – обществото се състои от множество отношения на „заповеди и подчинение“. Един и същ човек на някого заповядва, на друг се подчинява. В сложната система на социалната йерархия, която различно се проявява във всяка обществена организация, властта представлява „междуличностно и асиметрично“ отношение, предполагащо проява на свобода на избора.

1.5 Властта като интегрираща и управленска подсистема на обществото.

На равнището на повседневното съзнание широко разпространена е една интуитивна негативна представа за властта, която свързва властта с принудата. Властта може да включва в себе си принудата, но това не е задължително и властта не се свежда до нея. Когато няма нужда от принуда, вероятно няма да има нужда от държавна власт, но това е малко вероятно.

В същото време се недооценява положителната страна на властта, нейната мобилизираща и интегрираща функция. Властта се явява интегрираща, управляваща подсистема на обществото, ако я няма държавната власт – обществото се разпада в анархия. Тази функция на властта се осъществява както по отношение на обществото като цяло (в рамките на една държава), така и по отношение на множество локални социални микросистеми.

Ролята на властта като определител (регулатор) на обществените събития (процеси) не бива да се надценява. В обществото действат и други силни регулатори като социалните норми или парите (Парсънс).

1.6 Властта има две лица.

Целият личен и обществен живот на човека е пронизан от властни отношения. За властта рядко се говори безпристрастно. Малко са темите, които предизвикват толкова отрицателни реакции. Но властта сама по себе си е неподходящ обект на възмущение, заключва Гълбрайт. Упражняването на власт, подчиняването на едни на волята на други е неизбежно в обществото. Нищо, каквото и да е то, не може да бъде осъществено без нея.

Властта е проблем, към който трябва да се подхожда със скептичен ум, а не с ум, за който злото се е превърнало във фикс идея.

Властта има две лица: тя е социална необходимост, но тя може да се превърне в социална заплаха, ако се злоупотребява с нея.