Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

1. Дефиниране на държавата

Да се дефинира понятието „държава” е голямо интелектуално предизвикателство. Дори Фредерик Бастия, с известна ирония, предлага да се учреди награда от 1 млн. франка, с корона, кръст и лента на този, „който би дал добра, проста и интелигентна дефиниция на думата: Държава.” (Frédéric Bastiat, L’État, 1848)

Държавата е историческа категория. От хилядолетия народите живеят в държави, вероятно така ще бъде и в бъдеще. През вековете различните теории и различните мислители са поставяли различни акценти при характеристиката на държавата. Самата представа на държавата се е променяла – от древноизточните деспотии и гръцките полиси (градове-държави) през империите, феодалните монархии до националните държави.

Не съществува една универсална теория за държавата.

Теологичната теория поставя акцента върху божествения произход на държавната власт (теологичното схващане за произхода на земната власт, според монотеистичните световни религии, произтича от монотеистичния възглед за Бога като единствен творец на Вселената – на видимия и невидимия свят).

Древногръцката политическа мисъл определя държавата като висша форма на човешка асоциация, чиято цел е общото благо. За Аристотел държавата е продукт на естествено развитие, тя е човешка общност, която обединява такива човешки общности като „ойкия” (семейството, домът) и „коме” (поселенията, селищата).

Средновековната патримониална[1] теория разглежда държавната територия като patrimonium (владение) на монарха и неговите управленчески права имат вещноправен характер. Публичните отношения между монарха и държавата се уреждали по нормите на частното право.

Принос в осветляването на понятието „държава“ правят двамата големи политически мислители от епохата на Ренесанса – Макиавели и Боден. Макиавели обосновава идеята за светската национална държава в противовес на идеята за империята, града-държава и теокрацията. Той определя държавата като цялостна национална властническа организация, одухотворена от правото и закона. (Макиавели е може би първият политически мислител открил истинската същност на raison d’etat). Жан Боден определя държавата като суверенна сила. Суверенитетът е „la puissance absolue et perpétuelle d'une République” – абсолютната и постоянна власт на една държава, съсредоточие на обществения ред, дефиниран от законите.

Представителите на договорната теория (от Хобс до Кант) разглеждат учредяването на държавата като резултат от съзнателна конвенция на хората, резултат от обществен договор (държавата се създава, за да се избегне естественото състояние на „война на всеки срещу всеки“).

Според историко-материалистическата (марксистката) теория държавата възниква на определен етап от развитието на разделението на труда за защита на общите интереси, но с течение на времето от слуга на обществото тя се превръща в негов господар; държавата е машина за потискане на една класа от друга.

Марксистката теория откроява две важни характеристики на държавата в сравнение с родовата организация на първобитното общество – териториалното деление на населението и обособяването на публичната власт. Докато организацията на първобитното общество се основавала на кръвно-родствени връзки (род, фратрия (курия), племе – три степени на кръвно родство), то при държавата е налице организация на хората по местожителство, права и задължения в зависимост от териториалното деление. Вторият отличителен белег на държавата е създаването на публичната власт, която вече не съвпада непосредствено с населението (със самодействащата военна организация на населението при първобитното общество). Става дума за създаването на такива структури като: армия, полиция, администрация (чиновници), данъчна система и т.н.; и на материални компоненти – затвори и учреждения за принуда от всякакъв вид, които родовото общество не познавало. Класовата борба и конкуренцията между държавите в завоеванията, според Фр. Енгелс, са издигнали публичната власт на такава висота, че заплашва да погълне цялото общество. („Произход на семейството, частната собственост и държавата“, 1884).

От социологическа гледна точка Макс Вебер дава една от най-известните дефиниции на държавата като политическо обединение: „държавата е онази човешка общност, която на една определена територия – и тази „територия“ е отличителен белег – претендира (успешно) да притежава монопол върху легитимното физическо насилие.“ (Политиката като призвание, 1919). Само държавата притежава монопола върху легитимната употреба на правна принуда.

Правните теории, особено крайните нормативисти, определят държавата като „правов ред“, „правно организирана общност“, „юридическо олицетворение на една нация“ (Есмен). Големият български правист проф. Любомир Владикин определя държавата като „обединено в народ общество, уседнало върху определена територия и подчинено на една самопроизводна, суверенна и правнопринудителна власт.“ (Любомир Владикин, Общо учение за държавата, 1935). Янаки Стоилов за първи път в българската юридическа литература изследва държавната власт чрез поредица от правно-политически разграничения и съотношения: учредителна власт и учредени власти; законодателна, изпълнителна и съдебна власт; позитивна и негативна власт; дискреционна и юрисдикционна власт; гражданска и военна власт; решаваща и препоръчителна власт; централизирана и децентрализирана власт („Държавната власт“, С., 2001).

Понятието „държава“ е толкова сложно и дискусионно, че обхваща предметните области на няколко дисциплини (политология, право, социология, история…). Все пак може да се направи следното обобщение:

  • Държавата, в широкия смисъл на това понятие, е такъв вид човешка общност, която се характеризира с три основни конституиращи компонента – територия (държавата е особен вид териториална общност), народ / нация и публична власт (политическа общност). При този подход държавата съвпада с целия политически организиран народ, т.е. народа, населяващ определена територия.
  • В тесния смисъл на понятието под държава се има предвид политическата общност, системата от институции на публичната власт (на законодателната, изпълнителната и съдебната власт). Това е и най-обичайната употреба, общо взето съответстваща и на езиковата употреба на думата.
  • Държавата е централната институция на всяка политическа система. Много често от устройството на държавата се правят изводи за цялата политическа система. Включително и за типа политическа система.

Етимологията на термина „държава“ в българския език произлиза от „държа“, „владея“. В титлите на средновековните български царе стои: самодържец. Най-употребяваната дума за означаването на понятието „държава“ в Средновековна България е „царство“, но се среща със същото значение „държава“ (например в грамотата за Зографския манастир Византия се нарича гръцка държава). Думата „държава“ се среща и в много други старобългарски паметници. Дори и след Освобождението (1878 г.) българските селяни в някои райони на страната казвали за недвижимите си имоти – „моята държава“. В романските и германските езици терминът идва от латинското status: Stato, Staat, ’Etat, State.


[1] Patrimoniun – категория на римското частно право