Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

4. Функции на държавната публична власт в края на XX и началото на XXI век

Обстоятелствата в края на ХХ и началото на ХХІ век са се изменили съществено, свързано най-вече с явлението, обобщавано с термина „глобализация“. Според някои политически анализатори глобализацията едва ли не предвещава края на държавата. „Предвижданията им обаче не са верни“ – категорична е Маргарет Тачър (Изкуството на държавника, 2002). Действителната последица от глобализацията се състои в това, че в известен смисъл държавата ще престане да упражнява функциите, които поначало не са й били присъщи. А това е нещо съвсем различно.

Необходимо е да се разграничава обхват (периметър) на функциите на държавата, от сила на държавата, в смисъл на институционална ефективност, на държавен и административен капацитет. Намаляването обхвата на функциите на държавата (в този смисъл по-малката държава) не води еднозначно до по-слаба държава. Съществуват държави с ограничен периметър на държавните функции (от икономическа гледна точка), но със силна институционална ефективност.

Държавата запазва фундаменталната си значимост и в съвременните условия, каквито и да са недостатъците на държавното управление в много страни. Държавата създава и прилага законите, а съществуването на законови рамки е изключително важно (може би по-важно от всичко) за едно нормално функциониращо общество, което винаги се нуждае от устойчив ред на отношенията и от определена субординация. От всички човешки организации само държавата е източник на прилагане на правна принуда. Легитимното упражняване на сила е необходимо на държавата, за да се справя с престъпността в собствените си граници и да осигурява защитата си от външна заплаха. Държавата внушава чувство за идентичност, особено когато границите й съвпадат с тези на една нация.

В края на 80-те и през 90-те години на ХХ век господстваща тенденция в политиката е намаляването на мащабите на държавния сектор, минимизирането на държавата, намаляването на дейностите и функциите на държавата. Международните финансови институции като МВФ и Световната банка поставят ударението върху система от неолиберални мерки за намаляване на държавната намеса в икономиката – пакет наречен „Вашингтонски консенсус“ от един от неговите създатели. Както констатира Фр. Фукуяма почти липсват предупреждения от защитниците на „Вашингтонския консенсус“ относно опасностите от либерализацията и от отсъствието на адекватни институции. Липсата на ефективни институции довежда дотам, че в резултат на либерализацията и пазарния фундаментализъм положението става по-лошо. След Студената война се поява цял пояс от провалени и слаби държави, простиращ се от Балканите през Кавказ до Близкия Изток, Централна и Южна Азия. Терористичният акт от 11 септември 2001 г. показва, че слабостта на държавата е същевременно голямо стратегическо предизвикателство.

Тези обстоятелства налагат смяна на приоритетите. Ударението се поставя върху силата на държавата, върху институционалната ефективност пред периметъра (обхвата) на нейните функции. Дори защитниците на „Вашингтонския консенсус“ започват да си дават сметка за значимостта на институциите, върховенството на закона и адекватното подреждане на реформите във времето. Милтън Фридмън, ортодоксален привърженик на свободния пазар, в един свой коментар от 2001 г. посочва: „Оказа се, че върховенството на закона е вероятно по-фундаментално, отколкото приватизацията”. Но тази констатация се оказа твърде закъсняла за източноевропейските общества! Начинът на провеждане на приватизацията, недооценката на стабилността на институциите и върховенството на закона допринесоха в значителна степен за делегитимирането на държавата в редица източноевропейски страни.

Разгледаната глобална тенденция в развитието на държавността в голяма степен е характерна и за развитието на държавността в България след 1989 г. Негативните последици в случая се засилват и от дефицита на държавничество в голяма част от политическия елит и от недъзите на сложилия се политически модел. Слабостта на държавата, липсата на ефективни институции и дори нейното демонизиране и разграждане през някои години отваря ниши, в които бързо се настаняват корупцията и престъпността. Българското общество отново се изправя пред необходимостта от укрепването на държавността, от повишаване на институционалната ефективност, на държавния и административния капацитет.

Укрепването на държавността е един от най-важните въпроси на световната общност, защото слабите или провалилите се държави са източник на редица сериозни световни проблеми – от бедността до пиратството и тероризма. Необходимо е „пресъздаване на държавата“ (Дж. Стиглиц), установяване на по-ефективна и отзивчива държава.

Ефективната държава е необходима, за да може да упражнява присъщите й функции по осигуряване на основни публични блага: законност и ред, право на собственост, управление на макроикономиката (макроикономическа стабилност), отбрана, външна политика, управление на здравеопазването, управление на образованието, управление на екологичната защита, социално осигуряване, регулиране на монополите, регулиране на финансите, осъществяване на големи инфраструктурни проекти, индустриална политика и др. (Вж. Схема № 1: Управленски функции на държавата и Схема № 2: Структура на публичните блага)

Някои автори разпределят тези държавни функции в три категории: „минимални“, „умерени“ и „активистки“ (Фр. Фукуяма, Строежът на държавата, 2004).

Включването на държавите в мрежи от съюзи ще променя ролята на държавата. Може би държавата ще оказва по-малко влияние в гелополитическо отношение, но от друга гледна точка, тя ще разширява своята власт – частта от БВП, преминаваща през държавата ще продължи да се увеличава – от 10 % през 1970 г. тя достига до 50 % в началото на XXI век (Жак Атали).