Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

1. Историческо формиране

До XVIII в. в страните от Западна Европа господства абсолютната монархия като форма на държавно управление, в която всички власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) са били обединени в една институция – абсолютния монарх. Това обединяване на властите се израждало в деспотизъм, произвол и игнориране правата на личността. Абсолютната монархия се е отличавала с всесилието на монарха и безправието на гражданина. Законът и конкретното административно разпореждане при нея са били правно равносилни.

Преходът от традиционната автокрация към модерната политическа демокрация

става в резултат на действието на редица политически, духовно-идеологически и икономически фактори. Индустриалната революция довежда до появата на средната класа. По силата на своето ново икономическо положение тя успява да трансформира икономическата си мощ в политическа власт, а завоюването на властта създава нови възможности за икономически прогрес.

Основните етапи на това развитие са големите политически революции в Англия (1641 – 1649 г.) и Франция (1789 – 1799 г.) и войната за независимост в Америка (1775 – 1783 г.). От тях започва утвърждаването на новите свободни политически институции и ценности. Най-напред това става в Англия, където се преминава към конституционно управление (в противовес на деспотичното) и се прилага принципът за разделение на властите. Пак в Англия най-рано е провъзгласено господството на Закона, приет от краля в парламента. Това съвпада с премахването на кралския прерогатив от „Закона за правата“ през 1689 г.

На континентална Европа свободните демократични институции започват да се утвърждават след Френската революция. Това става под непосредственото влияние на политическата мисъл на XVIII в., която от своя страна е черпила идеи и от анализа на английските политически институти. В резултат на Френската революция се установява свободата. Именно тази революция издига идеята за нацията (за самоопределението и суверенитета на нацията), за либерализма (политическата власт трябва да се определя юридически и да се регламентира със закони и конституция) и за политическото равенство (премахването на привилегиите на аристократичния елит в политиката и правото на всеки гражданин да участва в нея) и др.

Пътищата на прехода са различни: 1) продължителна политическа адаптация – характерна за Великобритания, Швеция, Холандия, Швейцария и др.; 2) революционен път – характерен за Франция, Италия, Испания, Германия и др. страни.

В резултат на продължителна и противоречива еволюция се установява политическата система на западната политическа демокрация, при която първоначално е прието избирателно право за средната класа, а след това и за работническата класа, създават се изборни законодателни събрания, оформят се политически партии, правителствата се избират по парламентарен път, появяват се групи за натиск – трейдюниони, религиозни, женски организации и др.