Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

4. Мястото на Върховния федерален съд в политическата система на САЩ

Важно място в политическата система на САЩ заема Върховният федерален съд. Макар по своята организация той да е съдебно учреждение в същинския смисъл на тази дума, почти всички негови пълномощия, както още на времето е забелязал Токвил, носят политически характер. Продължава да бъде актуална и още една оценка на Токвил, че от седемте федерални съдии зависят спокойствието и самото съществуване на федерацията; и ако Върховният съд някога се окаже формиран от хора невнимателни или продажни, то федерацията трябва да се опасява или от анархия, или от гражданска война. Членовете на Върховния съд се назначават от президента на САЩ, след като Сенатът е дал своето мнение (и съгласие) по всяка от кандидатурите. За да се осигури тяхната независимост, те се назначават пожизнено (но това не е достатъчна гаранция за тяхната безпристрастност, както показва решението им във връзка с президентските избори през 2000 година).

В определена степен Върховният федерален съд в САЩ играе тази роля в политическата система, която играе Конституционният съд в европейските политически системи – да бъде интерпретатор на Конституцията и законите; балансьор и арбитър между законодателната и изпълнителната власт, между федералните институции и институциите на щатите; да ограничава прекомерните претенции на едните или другите власти.

Що се отнася до длъжността на вицепрезидента на САЩ, някои американски конституционалисти с ирония отбелязват, че той е един орган „точно толкова ненужен на държавата, колкото и апендикса на човешкото тяло“.

* * *

Според Морис Дюверже в някои страни от Латинска Америка през определени периоди президентската система се е израждала в президенциализъм, т.е. в личен авторитарен режим.

Ако се съединят американският президент и британският министър-председател, ще се получи една абсолютно противоречива система, чието функциониране би било напълно невъзможно. Това обаче според Дюверже е само карикатура на полупрезидентската система (която ще е предмет на разглеждане в следващата глава).