Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

2. Конституционни правомощия и действителна власт на президентите: съпоставителен анализ.

Съпоставяйки конституционните правила и политическата практика, М. Дюверже констатира, че сходни конституции пораждат различна практика. Тази закономерност е характерна както за парламентарните режими (например Германия и Италия са парламентарни републики със сходни конституционни правила, но политическите режими в тези страни функционират твърде различно), така и за полупрезидентските режими. Това се вижда от съпоставката, която прави М. Дюверже между подреждането според конституционните правомощия на президента и подреждането по реално упражняваните правомощия на практика. Дюверже прави следното подреждане на страните според конституционните правомощия на техните президенти по низходящ ред: 1) Финландия; 2) Исландия; 3) Ваймарската република (1919 – 1933 г.); 4) Португалия; 5) Австрия; 6) Франция; 7) Ирландия. Второто подреждане е още по- приблизително в сравнение с първото, тъй като политическата действителност винаги е по-неясна от правните норми. Въпреки това М. Дюверже намира достатъчно основания, за да направи следното подреждане по низходящ ред: 1) Франция, 2) Финландия, 3) Ваймарската република, 4) Португалия, 5) Австрия, 6) Исландия, 7) Ирландия (Схема №2).


Схема №2:Подреждане на полупрезидентските режими според конституционните правомощия и действителната власт на президента
Източник: Морис Дюверже, Полупрезидентският режим, С., 1995, с. 29

Изводите, които се налагат от съпоставката, са следните: френският президент е класиран пръв според действителната власт и предпоследен според юридическите разпоредби; исландският президент е предпоследен в схемата според действителните правомощия и втори според конституционните; В Австрия и Португалия също се наблюдава доста голямо разминаване между правила и практика; във Ваймарска Германия до 1932 г. има доста пълно съвпадение между текст и практика; още по-пълно е това съвпадение във Финландия, която е с най-стария полупрезидентски режим; съвпадението е по-незначително в Ирландия, която е много по-близко да парламентарната система. Две трети (⅔) от полупрезидентските режими (от седемте страни) са в ситуация „шах на царя“, за разлика от френския президент.

Много обстоятелства влияят върху функционирането на полупрезидентската система и особено върху действителната власт на президента, но две от тях могат да бъдат откроени като най-значими: 1) състоянието на парламентарното мнозинство и 2) положението на президента спрямо това мнозинство. На основата на тези два фактора, върху които се крепи целият механизъм на системата, М. Дюверже построява един обяснителен модел на две равнища. Като пресича тези два фактора, създава таблица на промените (Таблица № 1), показваща позицията на президента при всички мислими ситуации.


Разбира се, голям брой други обстоятелства в отделните страни могат да усилват или ограничават тези фактори и като цяло да влияят върху действителната власт на президента. Голямо значение имат и личните качества на титуляря на президентската институция.

Далеч съм от едно сравнение на евристичната функция на таблицата на М. Дюверже с тази на Менделеев например, но все пак трябва да посоча, че тя предвиди сравнително точно метаморфозите на политическата власт във Франция, настъпили след нейното публикуване. Френският политолог се надява, че по-нататъшните изследвания ще позволят да се разкрият фактори, които да бъдат въведени в таблицата, която постепенно ще се усъвършенства.