Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

5. Парламентарни фракции. Типове парламенти. Вземане на решения.

Политическите партии имат решаваща роля във функционирането на парламентарната демокрация. Те съдействат за волеобразуването на народа. При реализацията на общата воля държавата не бива да допуска да доминират отделни партийни интереси. В това е и ролята на парламентаризма: да се търси общата воля чрез конфликти и компромиси между плуралистичните политически сили. В парламента се концентрират и легитимират избирателните гласове на политическите партии. Така се образуват и мнозинството, и малцинството в парламента.

Една от най-важните задачи на Правилника за дейността на парламента е да уреди и да осигури ролята на малцинството (опозицията) в рамките на принципа на мнозинството, да се защитят политическите интереси на парламентарната опозиция. Правата на малцинството са допълнения към мажоритарния принцип, по силата на който решенията в парламента се вземат с мнозинство и важат като решения на цялата корпорация, която включва и малцинството. Упражняваните от малцинството парламентарни права – питания, предложения за промяна на законите, за съставяне на комисии за разследване или за някакво изслушване, общи парламентарни дебати и други, дават на опозицията (и не само на нея) необходимата информация за управлението и възможност да се избегне „тиранията на мнозинството“. Във Великобритания опозицията има право да определя какво ще се дебатира в 20 парламентарни дни в рамките на една година (Opposition Days) и внася предложения, които се подлагат на гласуване в Камарата. Лидерът на опозицията решава как да бъдат използвани 17 дни. В дните на опозицията във всяка годишна сесия се предвиждат от 35 до 40 дебати.

По принцип отделният депутат се свързва на първо място с определена фракция. Чрез нея той участва в подготовката на решения и в процеса на тяхното вземане. Всичко това води до своеобразен монопол на политическите партии. Често той се критикува, но във високоразвитите държави едва ли има друга възможност. Партиите си остават решаващата предпоставка за стабилитета на парламентарната форма на управление. Те образуват моста между държавата и социалните групи и сили.

В парламентарната практика, наред с парламентарните фракции, голяма роля играят и различните комисии и експерти.

Важно функционално условие за модерния парламентаризъм е свързано с равнището на пресата, радиото и телевизията. Например Конституцията на Германия и Правилникът за дейността на парламента гарантират тяхната дейност с цел свободното огласяване на парламентарните дебати, на позицията на опозицията по различни въпроси, мерките, които се вземат от правителството и т. н. Предвидени са и мерки за преодоляване на опасността средствата за масова информация да дават тенденциозна информация, да са зависими от правителството и т.н.

Вярна е сентенцията, че средствата за масова информация могат да съществуват без парламентаризма, но парламентаризмът не може без тях.

Съществуват парламентарни институции от различен тип, които се отличават с редица особености на своите формални структури и властта, която притежават.

На първо място типът парламент зависи от характера на политическия режим – президентски, парламентарен (който може да се раздели на парламентарна република и парламентарна монархия) и полупрезидентски.

Върху вариациите на конституционния статус на парламента оказва влияние и структурата на държавата: дали тя е унитарна (единна) или федерална (съюзна). За федералната държава е характерна двупалатната структура на съюзния парламент (бикамерализъм). Но този проблем ще бъде разгледан подробно в главата: „Унитарна държава, федерация и конфедерация“.

Еднокамарната структура на парламента в България се е утвърдила в досегашните четири конституции. Сегашното Народно събрание се състои от 240 народни представители, избрани чрез общо, равно и пряко избирателно право (чрез тайно гласуване). Срокът на пълномощията на Народното събрание е 4-годишен. Този срок може да се прекрати предсрочно според Конституцията (чл. 99 (2)), в случай че се изчерпят всички конституционни възможности парламентът да състави правителство. В този случай Президентът разпуска Народното събрание, назначава служебно правителство и насрочва парламентарни избори. Президентът не може да разпуска парламента през последните три месеца на своя мандат.

Вземането на решения в парламента става чрез различни видове мнозинство: а) обикновено, наричано още абсолютно мнозинство (у нас в миналото – „вишегласие“) – за прието се обявява само онова предложение, което е получило повече от половината гласове, от присъстващите или от списъчния брой на депутатите; б) квалифицирано мнозинство – за приемането на дадено предложение се изискват две трети, три четвърти, три пети... като в някои случаи се брои от присъстващите, във втори – от имащите право на глас, а в други – от всички представители. По този начин се получават все нови видове мнозинство.