Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

4. Основни характеристики на административната система (Теорията за бюрокрацията на Макс Вебер)

Макс Вебер пръв поставя задачата да се изгради теория за бюрокрацията. За разлика от по-късните критици (например философите от франкфуртската школа от 30-те години на XX век) на бюрокрацията, той слага ударението върху позитивната страна на бюрокрацията като основна форма на ефективно държавно управление. Вебер разкрива социологическите параметри, механизми и етапи на формирането на бюрократичния апарат на управление.

Макс Вебер налага като стандарт в социалните науки на XX век, разбирането за бюрокрацията като административна система, осъществявана непрекъснато в съответствие с определени правила от обучени професионалисти[1]. Той отбелязва, че администрирането чрез експерти-професионалисти започва да преобладава все повече в политическите системи от всякакъв тип и във всички организации, където се осъществяват сложни и мащабни административни задачи: бизнес предприятия, професионални съюзи, политически партии и т.н.

Макс Вебер определя бюрокрацията като система на администрация със следните характеристики:

  • йерархия (всеки служител има точно определени правомощия е отговорен пред по-висш служител);
  • безпристрастност (работата се извършва в съответствие с определени правила, без произволност или предпочитания към когото и да било и всяко извършено действие се документира писмено);
  • непрекъснатост (постът представлява целодневна работа срещу заплата, гарантирано работно място и възможност за професионално израстване);
  • компетентност (служителите се подбират в зависимост от професионалните им качества, биват обучавани за работата, която вършат и контролират достъпа до документираната информация).

    Тези характеристики като цяло, според Вебер, могат да максимализират ефективността на администрацията и правят бюрокрацията неизбежна съставна част от сложното индустриализирано общество.

    В сферата на теорията за администрацията и организацията централният въпрос винаги е бил дали дефинираните от Вебер характеристики като неотменни за бюрокрацията наистина правят администрацията максимално ефективна. В този контекст, авторите на „Енциклопедия на политическата мисъл“ (Блекуел, 1977) излагат следните съображения и уточнения.

  • Стриктната йерархия може да намали потока от идеи и информация нагоре; стриктното придържане към правилата може да доведе до закостенялост; сигурните работни места и привилегиите могат да доведат до консерватизъм.
  • Освен това изследванията върху административните системи на практика показват, че те действат чрез мрежа от лични връзки и точно те улесняват, а не възпрепятстват гладкото й функциониране.
  • Като цяло може да се спори дали за всички организации, били те промишлени или правителствени, и при всякакви условия, били те стабилни или бързо променящи се, е подходящ един единствен административен модел и дали една единствена концепция за ефективност може да обхване различни задачи на съвременните организации. Например една широка област на индивидуална активност може да е по-подходяща за икономическата организация, чиято дейност се оценява само според печалбата й, казано най-общо.
  • От друга страна, дейността на една правителствена социална организация, която трябва да третира еднакво всички членове на обществото, трябва да бъде подчинена на възможно най-стриктни правила, недаващи възможност за субективна преценка.

Различните науки акцентират на различни страни и характеристики на бюрокрацията (административната система). Тук отново ще се позовем на авторите на „Енциклопедията на политическата мисъл“:

  • Социологическата теория се интересува от бюрокрацията като социална (група) категория, представляващи една нова средна класа, различна от капитала и труда.
  • Ортодоксалната политическа икономия очертава фундаментален контраст между бюрократичните принципи и пазарните принципи. Последните представляват сферата на конкуренцията, динамиката и свободата на избора, а първите – на монопола, стагнацията и принудата. От тази гледна точка обществото е дотолкова динамично, доколкото производството е организирано на пазарни принципи, че необходимата роля на бюрокрацията в обществения живот е сведена до минимум.
  • В политическата теория (политологията) основният обсъждан проблем е заплахата, която бюрокрацията представлява за демократичните принципи на откритото и отговорно управление. Нейният контрол върху официалната информация и нейната неотменяемост дават на професионалните администратори възможността да влияят и манипулират политиците, които се предполага, че определят политиката.

Повечето автори след Вебер виждат необходимостта от някакво разграничаване от строго бюрократичния модел в зависимост от условията, при които действа административната система и целите, на които служи.

Съществува опасност от преувеличаване на недостатъците на бюрокрацията, като й се преписват проблеми, на които тя повече е израз, отколкото причина. А наличието на некомпетентност, фаворизиране, произволност или непредсказуемост в управлението показва, че едно общество може да страда от недостиг на бюрокрация (в смисъла, влаган от Вебер, за ръководеща се от правила, безпристрастна администрация), или от твърде много бюрокрация.

* * *

Според Р. Дарендорф има няколко начина да се даде на правителството власт без да се подложи демокрацията на опасност. Това са немският и британският модел, от една страна, и френският и американският, от друга. И двата се жизнеспособни: в единия случай главата на правителството има определени конституционни прерогативи – Richtlinienkompetenz, или право да разпуска парламента, но и се избира от този парламент, в други – президентът се избира на своя пост независимо от парламента и поради това притежава реална власт. Но съществуват и други методи и начини.


[1] Терминът „бюрокрация“ е многозначен. Той може да има и отрицателна конотация, да се използва по отношение на типичните недостатъци на една административна система – канцеларщина, неотзивчивост, мудност и др.