Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

1. Мажоритарна избирателна система

Исторически по-старата избирателна система. Самото наименование идва от френския термин – majorité – мнозинство. В повечето страни с мажоритарна избирателна система изборите са едномандатни – избира се само един от кандидатите в един избирателен район. Тази система се прилага предимно в едномандатни райони – държавната територия е разделена на избирателни райони (в повечето случаи равни по население), във всеки от които се избира по един представител.

Съществуват два основни варианта на мажоритарна система:

1.1 Мажоритарна избирателна система на относителното мнозинство

В България мажоритарната система на относителното мнозинство е прилагана в многомандатни райони (от 1879 до 1911/12 г.). През 1880 г. се въвежда възможността за балотаж (втори тур) при положение, че никой от кандидатите не е спечелил 25% от гласовете на избирателите. С избирателната реформа на Стамболов от 1886 г. се премахва това ограничение – изборите се провеждат в един тур, печели получилият най-много гласове. Мажоритарната система на относителното мнозинство е била въведена отново в България през 1938 г., но вече в едномандатни райони (160 на брой).

Типичен пример на прилагане на мажоритарната система на относителното мнозинство ни дават страни като Великобритания и САЩ.

При тази разновидност на мажоритарната система за избран се смята този кандидат, който е спечелил най-много гласове в сравнение с всеки от останалите кандидати, дори и това мнозинство да е по-малко от половината от подадените гласове.

Във Великобритания и някои англосаксонски страни тази система се нарича „First past the post“ – „първият взема поста“, „първият оказал се избран“ или „уестминстърска система“. На 5 май 2011 г. във Великобритания се проведе референдум за промяна на избирателната система – за замяна на мажоритарната система на относителното мнозинство с алтернативна преференциална система. Либералдемократическа партия и нейният лидер Ник Клег поставиха като условие за влизане в коалиционното правителство (с консерваторите) провеждането на такъв референдум. Според тях мажоритарната система на относителното мнозинство не отразява реалните нагласи на обществото; тя се сравнява с конно състезание, „победителят получава всичко“. Предлаганата алтернативна преференциална система предвиждаше избирателите сами да подреждат кандидатите. Победител е този, който получи повече от половината гласове, ако няма такъв кандидат се провежда втори тур. Но британците отхвърлиха предложената промяна с близо 70 на сто от гласовете. Противниците на избирателната реформа смятат, че това би довело до „нестабилни и нерешителни коалиции“.

Мажоритарната избирателна система на относителното мнозинство винаги е резултатна, тъй като винаги един от кандидатите събира относително мнозинство от гласовете.

1.2 Мажоритарна избирателна система на абсолютното мнозинство

Типичен пример – Франция. Тази система е практикувана и в най-новата история на България. Президентските избори в България се провеждат по мажоритарна избирателна система на абсолютното мнозинство.

При тази система за избран се смята този кандидат, който е получил повече от половината от действителните гласове, подадени в избирателен район, в община, ако става въпрос за кметски избори или в страната като цяло, ако става въпрос за президентски избори. В някои страни се изисква абсолютното мнозинство от подадените гласове да представлява определена долна граница от общия брой записани избиратели – например ¼ или ½.

Много често гласовете се разделят по такъв начин, че нито един от кандидатите не може да спечели абсолютно мнозинство. За да се избегне тази ситуация се прибягва до способа на „балотировката“ – двама (или трима) от кандидатите, които са получили най-много гласове, се състезават помежду си на втори избирателен кръг. Понякога се провежда трети тур на гласуване. В някои страни във втория тур определянето на резултатите става по мажоритарната избирателна система на относителното мнозинство.

Това налага допълнителни организационни разходи и повторно активизиране на избирателите, значително нараства и абсентизмът (въздържане от гласуване), силно се изостря напрежението и се разширяват възможностите за корупция.

Кои са положителните страни (предимствата) на мажоритарната избирателна система:

  • тя осигурява стабилно мнозинство за една от партиите (или коалициите), а оттам и стабилно правителство; в същото време осигурява достатъчен брой гласове за втората по ред партия, която действа като политическа опозиция;
  • тя е по-ясна и по-проста за разбиране в сравнение с пропорционалната система; избирателят знае за кого гласува;
  • осигурява максимална свобода на всеки избирател за персонален избор, осигурява личностна идентификация на депутата с избирателения район (поради едномандатния си характер);
  • мажоритарният принцип установява пряка връзка на зависимост между избирателите и избирания. Кандидатът става избраник не само на отделна партия, но и на самите избиратели. По този начин се открива възможността за съществено подобряване на парламентарния състав.

Недостатъци на мажоритарната избирателна система: (защо е критикувана мажоритарната избирателна система)

  • При мажоритарната система остават много неоползотворени гласове. Значителен е процентът на гласувалите, които не получават представителство.
  • Тази система преувеличава сравнително малки различия в гласовете на избирателите, като ги превръща в големи различия при представянето на партиите в парламента (през 1974 г. либералите получават 19,3 % от гласовете на избирателите, а спечелват само 2,2 % от депутатските места в парламента на Великобритания).
  • Тази система се смята за несправедлива спрямо малките партии, които обикновено не получават представителство, освен в случаите, когато са изградени на регионално-етническа основа (имат регионално ориентирана подкрепа – например Шотландската национална партия). Жан-Мишел де Уал, професор по политически науки в Брюкселския свободен университет, изказва опасението, че ако бъде въведена мажоритарната система в Белгия (страна на езикови и религиозни малцинства), „още на следващата сутрин Белгия няма да съществува“.
  • Тази система може да доведе до представянето на големи райони от дадена страна само от една партия, независимо от силната подкрепа за други партии в тези райони. Гласовете в някои избирателни райони могат да имат по-голяма стойност от гласовете в други райони, поради разликата в тяхната големина. Това е по-скоро изключение, характерно за Великобритания. Например през 1979 г. в избирателния район на Нюкасъл има регистрирани 236788 избиратели, на Манчестър център – 31213 избиратели, на Ливърпул Скотланд – 32303 избиратели, докато в избирателния район на Бъкингам – 103 511 избиратели, на Базилдън – 103 595. Първите три избирателни района имат трима членове на парламента, макар че трите заедно имат по-малък брой избиратели, отколкото един от следващите два района.

Някои изследователи твърдят, че избирателната система на Великобритания е не само несправедлива, но и създава неефективно правителство, защото поощрява „противоположната политика“ – схващането, че всички въпроси имат две, но само две, взаимно изключващи се решения. Това се проявява по следния начин – лейбъристкото правителство национализира стоманената индустрия, консервативното правителство я денационализира.