Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

2. Пропорционална избирателна система

Тя е разпространена в много европейски страни: Ирландия, Финландия, Швейцария, Швеция, Норвегия, Австрия, Белгия, Холандия и др.

България е една от първите държави в Европа, въвела пропорционалната система. На 18 февруари 1911 г. тя била приложена експериментално в два избирателни окръга (Търновски и Пловдивски), а през 1912 г. е възприета като общонационална избирателна система. През 1919 г. е въведено задължително гласуване от правителството на Стамболийски.

Парламентарните избори в България след 1991 г. се провеждат по пропорционалната система.

Основната отлика на пропорционалната избирателна система от мажоритарната се състои в това, че тя се изгражда не на принципа на мнозинството, а на принципа на пропорционалността между получените гласове и спечелените мандати.

Различните разновидности на пропорционалната система чрез различни методи решават единната задача: да постигнат съответствие между броя на гласовете и мандатите, общият брой, на които е предварително определен.

  • При тази система се създават големи избирателни райони, като във всеки от тях се избират по няколко депутати (т.е. изборите са многомандатни). И колкото по-големи са избирателните райони, толкова по-отчетливо се проявява предимството на пропорционализма. В някои страни се прилага и създаването на един национален избирателен район, обхващаш цялата територия на страната.
  • Изборите, провеждани по пропорционалната система са строго партийни. На избирателите се предлагат различни политически платформи, от които те избират тази, която им импонира. Личността на кандидата има малко значение.

Но по този показател (ролята на личността на кандидата) и мажоритарната система е много близка по своите резултати до пропорционалната. На пръв поглед изглежда, че мажоритарната избирателна система способства за нарастване на ролята на личността на кандидата и намаляване ролята на партийната му принадлежност, особено ако е приета системата на едномандатните окръзи, т.е. чистата „уестминстърска форма“. Ho във Великобритания и Франция, където е приета мажоритарната едномандатна избирателна система, в действителност това не става или става в ограничени мащаби. Изследванията на избирателното (електорално) поведение показват, че „английският избирател общо взето решава коя от двете партийни програми да предпочете и гласува за кандидата, който се е задължил да поддържа дадена програма“. Формулата е: „По-добре посредственост (посредствена личност) от „правилната“ партия, отколкото изявена личност от „неправилната“ – пишат Е. Лейкман и Д. Ламберг, с ирония. Т.е. качествата, професионализмът на кандидата, както и рационалният избор не са решаващи. Политическата култура на Европа и Северна Америка продължава да бъде преимуществено партийна и деперсонализирана.

Изборна квота

След като избирателите са изразили своята воля, а гласовете са преброени, се определя изборната квота, т.е. най-малкият брой гласове, необходими за избирането на един депутат. Квотата може да се определя както за всеки район поотделно, така и за цялата страна.

Системите за изчисляването на квотите са различни:

а) Според системата на Томас Хеър: квотата се намира като броят на подадените гласове се раздели на броя на мандатите, а ако остане „висящ“ мандат, той се дава на онази листа, която има най-голям неизползван остатък от гласове.

За да се разпределят наведнъж всички мандати, системата Хеър е усъвършенствана от X. Друпи и от швейцарския професор по математика Хагенбах-Бишоф. Те предлагат при определяне на квотата по формулата на Хеър:

към знаменателя да се прибавят съответно числата 1, 2, 3, 4 и т.н. докато се получи квота, която позволява да се разпределят всички мандати без остатък

б) Системата на белгийския професор Виктор Д‘Ондт (метод на най-голямата средна) се състои в следното: действителните гласове, подадени за всяка партийна листа, се делят последователно на 1, 2, 3, 4 и т.н. Получените остатъци се разпределят от големия към по-малкия. Онова частно, което заема такова последно място в този ред от намаляващи числа, равно на броя на депутатите, подлежащи на избиране в даден район ще бъде необходимата квота.

Системата Д‘Ондт както и всички избирателни системи облагодетелстват големите партии.

в) Вариант на метода на Хеър е предложената от математика Нимайер система на математическите пропорции, наречена още система Хеър-Нимайер, при която валидните гласове за дадени партии се умножават винаги с числото на мандатите и резултатът се дели на общото число на подадените гласове. Партиите получават толкова мандати, колкото са получените цели числа. Останалите мандати се разпределят по големината на получените дробни числа след запетаята.

Методът на Хеър-Нимайер е въведен за първи път у нас на изборите за Европейски парламент през 2007 г. В Германия този метод е въведен с реформата на избирателния закон на федерацията от 1985 г.

Изборен праг (бариера)

В много от пропорционалните системи се въвежда т.нар. изборен праг. Мандатите се разпределят само от партиите, получили определен минимум от подадените гласове. В България този минимум е 4%, в Германия – 5%, в Турция – 10%, в Гърция – 3%, в Русия – 7%, в Чехия – 5%, в Унгария – 5%, в Румъния – 5%, в Полша – 5%. Главният аргумент в полза на изборната бариера е необходимостта от силно правителство и стабилно парламентарно мнозинство.

В някои страни е въведена избирателна бариера за коалиции, която е по-висока от тази за самостоятелно участие на партии: в Чехия – 8%, в Унгария – 10%, в Румъния – 8-10%, в Полша – 8% и др.

В пропорционалните избирателни системи се използват: твърди (неизменяеми) листи и свободни (преференциални) листи.

Обикновено се изтъква, че при твърдите (неизменяеми) листи се предоставя прекомерна власт на партийния апарат, а гласоподавателите са обречени на пасивност и в крайна сметка изборът се превръща в обикновено рутинно одобрение от избирателите на имената, предложени от този апарат.

Привържениците на свободните (преференциални) листи, в които има възможност запанаширане (пренареждане на кандидатите), смятат, че тяхното въвеждане би укрепило позициите на избирателите и би им дало възможност да определят личния състав на парламентарното мнозинство.

В някои страни панаширането е задължително, за да бъде признат гласът за дадена партия. Във Финландия гласът за дадена партия се зачита, само ако е подаден чрез преференция за даден партиен кандидат. Но въвеждането на свободни листи би увеличило значително броя на невалидните гласове. Освен това опитът показва, че в страните, където се използва този вид листи (възможността за панаширане) – малка част избирателите я използват. Примерно в Швейцария само 5 % от избирателите прибягват към панаширане.

Всъщност не промяната на листите може да доведе до намаляване властта на партийния апарат. По-скоро постигането на такъв резултат би станало възможно, в случай че се установи система на първични избори.

Свободните или преференциални листи в България бяха въведени за изборите за Европейски парламент през 2007 г., като избирателите можеха да направят само една преференция в дадена листа. Но правото на избирателите да правят преференция бе в голяма степен формално, тъй като последният в листата трябва да бъде отбелязан (да получи) 15% от гласувалите за дадената листа, за да измести първия в нея, което на практика се оказа невъзможно.

Предимства на пропорционалната избирателна система:

  • · относително по-справедлива по отношение на по-малките партии;
  • · губят се по-малко гласове, делът на избирателите, които не получават представителство е сравнително по-малък. Остатъците от подадените гласове се използват рационално и всеки сбор, който достига определена квота, се материализира в едно депутатско място.
  • · Максимална близост между структурите на избирателите и депутатите (между гласовете на избирателите и тяхното представяне);
  • · изтъква се нейната демократичност: избраният парламент работи по принципа на мнозинството, но за неговото достигане задължително се изслушват по-голям брой становища и то различни; по този начин се акумулират принципите за решаване по вишегласие и принципът на съразмерността при представителството.

Недостатъци на пропорционалната избирателна система:

  • · Строго партийна система. Личността на кандидата има малко значение.
  • · Принципът на непосредствеността на избора се ограничава в определена степен, тъй като между избирател и избираем застава политическата партия – тя определя партийните листи; избирателят по-трудно се запознава с възможните мандати.
  • · Избирателите буквално са изнудени да гласуват за избирателни листи, определяни от политическите партии.
  • · Депутатите, избирани по пропорционална система са психологически обвързани повече с партиите, отколкото с избирателите (и се чувстват повече представители на партиите, отколкото на избирателите).
  • · Колкото повече пропорционалната система улеснява появата на множество малки партии, толкова по-голяма е опасността от дестабилизиране на парламентарната система. При хипертрофиран партиен плурализъм политическата дейност на партиите би могла да се насочи предимно към изборни или парламентарни комбинации, вместо към разумно и добронамерено участие в парламентарната дейност.
  • · Малки партии могат да играят диспропорционална роля в управлението и възможността правителството да се задържи на власт, т.е. да играят много по-голяма роля, отколкото е действителният им относителен дял и в парламента, и в обществото (т.нар партии – балансьори).

Ако съпоставим мажоритарната и пропорционалната система, ще установим, че пропорционалната избирателна система има несъмнено предимство от гледна точка на осигуряването на максимална близост между структурите на избирателите и депутатските мандати (между гласовете на избирателите и тяхното представяне). Но проблемът за пропорционалността не се решава напълно и от пропорционалната избирателна система. Една от причините – отказът от гласуване, който деформира пропорционалността („Лоши политици се избират от добри граждани, които не гласуват“).