Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

3. Смесена избирателна система

От 1900 г. до 1945 г. мажоритарната система постепенно се измества от пропорционалната (с изключение главно на англосаксонските страни). След 1945 г. в избирателната практика започва процес не просто на връщане към мажоритарните системи, а на възприемане на смесени или „междинни избирателни системи“, които М. Дюверже нарича „полупропорционални“, „полумажоритарни“.

Комбинация от мажоритарна система с едномандатни райони и пропорционална система (с партийни листи) е използвана за първи път в Дания (1918 г.) и Бавария (1920 г.).

Типичен пример на смесена избирателна система ни дава Германия. При създаването на Германската федерална република в 1949 г. определянето на избирателната система е повлияно от схващането, че пропорционалното представяне във Ваймарската република допринася за развитието на обстоятелствата, които довеждат до упадъка на демокрацията и настъплението на нацизма. Избрана е комбинирана система, която включва гласуване чрез мажоритарна система на относителното мнозинство и използване на партийни листи по такъв начин, че Бундестагът да се състави пропорционално на подкрепата, дадена на отделните партии и на мажоритарните кандидати.

Всеки избирател има право на два гласа. С първия гласува по мажоритарната система на относителното мнозинство, като избира представител на избирателния район. Кандидатът, получил най-много гласове се избира за депутат. Половината от местата в Бундестага се попълват по този начин. Другите се разпределят в съответствие с втория глас на избирателите. Всяка партия получава места по партийни листи пропорционално на количеството втори гласове, които е успяла да спечели. Съществува ограничение (избирателен праг или бариера) – партията трябва да е спечелила или най-малко 5 % от вторите гласове или в три избирателни района по първите гласове, за да има право на места по партийни листи.

Изборите се провеждат в неделя на 4 години. По изключение президентът може да даде съгласие за провеждане на избори по-рано. В Германия не се провеждат частични избори. Местата, които се овакантяват между изборите се попълват от следващия кандидат в партийната листа, включително и местата по избирателни райони. Така броят на депутатските места по партии остава непроменен между изборите, освен ако някои партийни депутати решат да сменят партията си.

В Унгария според една сложна избирателна система се определят 174 едномандатни района и 87 мандата по национални партийни листи. Разпределението на мандатите става на три равнища – в едномандатни избирателни райони по мажоритарната система, в регионални избирателни райони по пропорционалната система и на национално равнище по системата на пълното пропорционално представителство.

В България смесената система се използва за избор на Велико народно събрание през 1990 г. Всеки избирател гласува с две бюлетини. Едната – едноименна и служи за избор по мажоритарна система с два тура (по мажоритарна система на абсолютното мнозинство), а с друга се гласува за партийна листа (за партия или коалиция). По този начин се конституира ВНС – 200 депутатски мандата по мажоритарен принцип и 200 депутатски мандата по пропорционален принцип. През 2009 г. изборното законодателство на България въвежда полупропорционална избирателна система: 1) 209 депутати се избират по пропорционалната система (с партийни листи) и 31 депутати се избират по мажоритарната система на относителното мнозинство.

Според Дюверже единствено мажоритарната избирателна система (практикувана в страни като Великобритания и Франция) гарантира трайното установяване на последователни смени на правителства, избрани от граждани по време на законодателни парламентарни избори (става дума за правителства, основаващи се на стабилни парламентарни мнозинства). Но засега, според него, България трудно би достигнала до такова равнище на демократично развитие, което би позволило прилагането на чиста мажоритарна система. Поради това той препоръчва да се използва смесената избирателна система (мажоритарно-пропорционалната) от типа на немската или новата италианска избирателна система.