Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

1. Унитарна държава

Терминът има латински произход (unitas – единство). Унитарните държави се определят като единни държави. Във всяка от тях има единен суверенитет (едно ниво на суверенна власт), т.e. неделима централна власт, която делегира функции на местните органи. Местните, провинциални и други органи разполагат с власт, предоставена от централната. Унитарните държави имат единен централен източник на върховна власт.

Характерни признаци на унитарната държава са: единна конституция, нормите на която се прилагат върху цялата територия на страната без изключение и ограничение; единство на държавната територия; единно законодателство; единна система на основните органи на държавната власт (държавен глава, правителство, парламент) юрисдикцията на които се разпространява върху територията на цялата страна.

Функционалната, предметната и териториалната компетенция на тези органи (и подчинената им централна администрация) нито юридически, нито фактически не е ограничена от пълномощията на някакви регионални органи. Територията на унитарната държава се разделя на административно-териториални единици, които не могат да притежават политическа самостоятелност.

Унитарният модел на държавата е по-широко разпространен, защото се смята, че той по-добре кореспондира с идеята за суверенна власт. Унитарната държава е преобладаващият тип държава в Европа и съвременния свят.

Според Конституцията на Република България чл. 2(1): „Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образования“. В административно-териториално отношение България се разделя на 28 области (с областни управители, назначавани от правителството) и 264 общини (всяка с избран общински съвет и кмет).

Всяка от унитарните държави има свои особености; централизацията на властта се проявява в различна степен; налице са особености в делегирането на властта (децентрализацията).

Франция се сочи като един от ярките примери на унитарна държава. Франция съхранява организацията по департаменти (идваща от Наполеон), в които префектите упражняват делегираната от правителството власт. Сега в тази страна има 96 департамента на метрополията плюс 5 отвъдморски департамента. През 1964 г. департаментите са групирани в 22 области (21 области на Метрополията и Корсика) плюс 5 отвъдморски, всяка със свой Регионален (областен) префект.

Департаментите са подразделени приблизително на 36 700 общини, всяка със свой собствен избран общински съвет и кмет, който действа и като шеф на местното управление и е подчинен на префекта като представител на централното управление. Кметовете във Франция се избират от състава на общинските съвети на всеки 6 години (като Париж до 1977 г. няма кмет, а се управлява от администрацията на префекта) и ръководят всекидневните общински дела. Особен статут има Корсика.

Макар Великобритания да е многонационална страна, исторически тя е възприела унитарния принцип. В състава на Великобритания влизат Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия (Ълстер), които се ползват с ограничена автономия. Шотландия, съгласно акта за унията от 1707 г., е запазила привилегията да има собствена правна и съдебна система, собствена църква. През 1997 г. 74,29 на сто от шотландците гласуват за създаването на автономен парламент с правомощия: в данъчната политика; да променя подоходния данък в рамките на три процента от определения за цяла Великобритания; законодателна власт в областта на образованието, здравеопазването, земеделието, опазването на околната среда, изкуството. Денят на референдума съвпада с друга голяма дата в шотландската история – победата на крал Уилям Уолъс – Смелото сърце, който преди 7 века разбива английските войски при Стърлинг Бридж.

Централната власт в Лондон запазва контрола върху отбраната, финансите, външната политика, социалното осигуряване, заетостта.

През същата 1997 година се провеждат избори за автономен парламент и в Уелс.

Конституционната реформа в Обединеното кралство цели децентрализацията на властта. Има основания твърдението, че Великобритания се намира в едно преходно състояние между унитарната държава и федерацията.