Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

2. Федерация

Федерацията е сложна, съюзна държава, която се състои от различни държавни образования (щати, кантони, провинции и др.), които притежават юридически определена политическа самостоятелност. Федеративен модел на държавата имат САЩ, Русия, Канада, Аржентина, Бразилия, Мексико, Германия, Австрия, Швейцария, Индия, Австралия и др. Белгия с приетите поправки в конституцията през 1993 г. и с изборите на 21 май 1995 г. утвърждава федералната структура на държавата. Федералното устройство е характерно за страни със значително разнообразие на историческите, националните, етническите и социално-икономическите условия.

Характерни признаци, отличаващи федеративната от унитарната държава са:

Първо. Наличието на две нива на суверенна власт. За разлика от унитарната държава територията на федеративната държава в политико-административно отношение не представлява единно цяло. По-точно тя се състои от териториите на отделните единици (субекти), образуващи федерацията.

Субектите на федерацията в много случаи не притежават право на едностранно излизане (на сецесия) от съюза.

Второ. Федералните единици като правило имат учредителна власт, т.е. предоставя им се правото да приемат собствени конституции. Обаче федералните конституции установяват принципа на субординацията, съгласно който конституциите на отделните федерални единици трябва да съответстват на федералната конституция. Например, чл. 6 на Конституцията на Швейцария гласи: „тези конституции не съдържат нищо противоречащо на постановленията на съюзната конституция“.

Трето. Отделните федерални единици (щати, кантони, провинции) имат право да издават законодателни актове. Но принципът на приоритет на общофедералния закон е всеобщ за всички федерации. Например, чл. 31 от основния закон на Германия гласи: „федералното право има превес над правото на земите“.

Четвърто. Собствена правна и съдебна система. Обикновено съдебната система се изгражда по единен образец. Най-типичен пример е съдебната система на американските щати. Общата съдебна власт се олицетворява от Върховния федерален съд.

Пето. Наличието на двойно гражданство. Всеки гражданин се смята гражданин на федерацията и на съответното държавно образование. Системата на двойно гражданство е закрепена в конституциите на повечето федерални държави. В САЩ двойното гражданство е закрепено в раздел 2, чл. 4 и раздел 1 от XIV поправка на конституцията. Съответно положение се съдържа в конституциите на Германия, Швейцария, Австрия и др.

Шесто. Двупалатна структура на съюзния парламент (бикамерализъм).

Долната палата се разглежда като орган на общосъюзното (федералното) представителство и се избира по териториални избирателни райони. Тази палата е съставена от представители, избрани от гражданите на федерацията.

Горната палата представлява интересите на субектите на федерацията (щатите, кантоните, провинциите). В нея се прилагат два принципи на представителство: 1) Равно представителство, когато всяка федерална единица независимо от броя на населението изпраща в Горната палата еднакъв брой депутати – в Сената на САЩ по 2 сенатори от всеки щат, в Съвета на кантоните на съюзното събрание на Швейцария – по 2 представители от всеки от 20-те кантона и по 1 представител от останалите 6; в Сената на Австралия – по 12 сенатори от всеки щат и по 2 за столичната територия и за Северната територия; 2)Неравно представителство – когато представителството на щата или кантона зависи от броя на неговото население. Това е характерно за Германия, Австрия, Канада, Индия и др.

Според метода на формирането на горните палати на федералните парламенти те се подразделят на изборни (Сенатите в САЩ, Бразилия, Мексико, Австралия ...) и назначавани (Сенатът на Канада, Бундесратът на ФРГ).

Бундесратът (федералният съвет) се формира от членове на правителствата на отделните провинции (лендери). Правителствата на провинциите назначават и имат право да отзовават по всяко време своите представители в Бундесрата. Всяка провинция разполага с минимум 3 представители, като провинциите с население над 6 млн. с по 5 представители. Представителите на всяка провинция (независимо от броя им) имат право на един глас.

През последното десетилетие се очертава тенденция към трансформация на отделни европейски държави от унитарни във федерални. Както вече посочихме, изборите през май 1995 г. утвърдиха федералната структура на Белгия (приета с поправки в конституцията през 1993 г.). За първи път пряко са избрани депутатите на автономните федерални области: 1) Фландрия; 2) Валония и 3) Брюксел.

В Италия след сепаратисткия поход на Умберто Боси, в който участваха около 150 хил. души и който провъзгласи „Свободна Паданска република“ през септември 1996 г., се обсъжда идеята за конституционна реформа, с която страната да премине към федерално устройство.

Швейцария представя тази особеност, че след като се трансформира във федерация, според Конституцията от 1848 г. и дори тази от 1874 г. продължава да носи историческото си наименование „конфедерация“. Върху швейцарския парламент продължава да стои надписът на латински: „Curia Confoederationis Helveticae“.

Създаването на швейцарската държава може да бъде проследено от Пакта за защита, създаден от три кантона през XIII в. – до модерната федерация, която датира от сключването на мира, последвал войната на Наполеон и Конституцията на 1848 г.

Федералната Асамблея се състои от две камари (палати) с еднаква власт.

а) Националният съвет, който представлява народа на Швейцария и се състои от 200 членове, избирани от кантоните, съгласно вота на народа. От 1919 г. депутатите се избират по пропорционалната система.

б) Съветът на кантоните – състои се от 46 члена, по двама представители от 20-те кантона и по един представител от останалите 6 кантона (т.нар. полукантони), избирани по мажоритарната система.

Мандатът на депутатите продължава 4 години. Парламентаристите запазват своите професионални занимания.

Австралия ни дава друга особеност – федерация при наследствен държавен глава. През 1901 г. колониите се обединяват и образуват федерация от щати, известна като Австралийска общност, със статут на доминьон в Британската империя. През 1931 г. съгласно Уестминстърския статут Австралия получава пълна независимост от митрополията. Австралия се състои от 6 щата: Нов Южен Уелс, Виктория, Куинсланд, Южна Австралия, Западна Австралия и Тасмания. Към територията на федерацията се причисляват и множество острови.

Австралийците са управлявани от три независими, но синхронизирани системи: федерално правителство, 6 правителства на щатите и 900 местни правителствени органи на властта. Федерацията и щатите използват система, известна като управление на кабинета, основаваща се на процесите, протичащи във Великобритания през 18 и 19 век. Основен неин принцип е, че държавният глава издава правителствени актове по съвета на министрите. Те се избират от партията, имаща мнозинство в долната камара на парламента, а Министерският съвет е отговорен пред нея.

Държавен глава на Австралия е Британският крал (или кралица), представян от генерал-губернатор. Този тип управление се прилага от Обединението на 1 януари 1901 г. През 1999 г. на национален референдум австралийците отхвърлят смяна на монархията с република.

Властта на федерацията и на щатите се регламентира от техните отделни конституции. Конституцията на Австралия може да се променя само чрез референдум и ако има мнозинство на гласоподавателите от най-малко четири щата. Федералното правителство отговаря главно за проблемите, засягащи нацията като цяло: отбраната, външната политика, емиграцията, международната търговия и репатрирането са въпроси, контролирани изцяло от федералното правителство на Австралия.

Ако обобщим въпроса за федерацията може да направим следните изводи:

  • · Субектите на федерацията имат свои конституции, свои власти с техните титуляри: парламент, правителство, съд. Но над тяхната сила, власт, компетенции стоят ограничаващите ги федерална конституция, федерален закон, федерално правителство, федерален съд.
  • · Съгласно принципа на „дуалистичния федерализъм“ конституцията установява сферата на изключителната компетентност на федерацията, като изброява въпросите, по които само тя може да издава нормативни актове. Всички останали въпроси, които не са конституционно изброени (т.нар. остатъчна компетентност), са предмет на компетентността на съответните федерални единици (субектите на федерацията).
  • · Като цяло външният суверенитет при щата и кантона отсъства, а вътрешният е ограничен. Поради това те не могат да се разглеждат като държави в собствения смисъл на това понятие.
  • · Конституционният съд (или Върховният федерален съд) осигурява решаването на споровете между централните и другите нива на власт.