Начало
Начало

Университет за национално и световно стопанство

Център за дистанционно обучение

1. Глобализация на световната динамика

Човечеството от края на XX и началото на XXI век обективно става все по-единно и взаимозависимо. Тенденцията към глобализация и интернационализация на икономиката, политиката, науката, знанията, културата и т.н. се превърна във фундаментална тенденция на съвременната световна динамика. Интернационализацията на производството, световният пазар, масовите комуникации, индустриалните стандарти, еднообразието на индустриалното производство, урбанизацията, компютъризацията – водят и до съответна промяна на начина на живот, на бита, до изменения в психологията, съзнанието и морала.

Както никога досега се интензифицира общуването между нациите и на междуличностното равнище, и на равнището на „масовите комуникации“ – печат, радио, телевизия, кино. Интернет и социалните мрежи още повече интензифицираха комуникациите между хората. Масовизира се международният туризъм, нарастват междунационалните миграционни процеси, засилва се размяната на национални културни ценности. Голяма интегрираща роля играе съвременната наука, която ражда единно, общозначимо разбиране за света. Създаването на широка мрежа от академични учени е един от позитивните аспекти на глобализацията.

Формираха се съществени паралели във всички индустриални страни, които очертават една силна тенденция, един силен натиск към унификация. И както справедливо отбелязва А. Тофлер: „Пришълците от Марс биха видяли навсякъде едно и също“. На определен етап от развитието на интернационализацията се формират международни стопански, културни и политически институции и интеграционни общности.

Възникват общи глобални проблеми, които изискват съвместни усилия и решения – екологични, енергийни, здравни, съвместно овладяване на Космоса. Техническото и икономическо развитие довежда до определена критичност на развитието на човечеството, до възникването на опасности от мощни глобални кризисни явления. Еволюцията на човечеството към глобално единство на цивилизацията изисква отстраняването на глобалните заплахи. Варварските атаки на 11 септември 2001 г. още веднъж убедително доказаха, според проф. Дж. Стиглиц, че „всички обитаваме една планета“.

Проникването на човека в Космоса създаде допълнителни предпоставки за самоосъзнаването на човечеството на собственото му единство, за осъзнаването на всестранната зависимост на нациите една от друга. Както отбелязва един руски космонавт: „По-рано човекът гледаше от Земята към небето, сега дойде време да погледнем от небето към Земята“. Това още повече изпълва със съдържание известната идея на Сент-Екзюпери за хората като пътници в единния космически кораб на Земята. Проникването в Космоса помогна за осъзнаването на космическата безпределеност на живота и на космическите мащаби на неговата собствена дейност. Идеята за антропогеокосмизма, както пише А. Д. Урсул в своята книга „Человечество, Земля, Вселенная“, все повече прониква в съвременното научно и философско мислене.

Разгледаната в най-общ план фундаментална тенденция към глобализация и космизация на световната динамика намира отражение във всички форми на националното развитие, даже ако на пръв поглед изглежда, че не са обхванати от тази обща тенденция.

Всичко това може да породи възгледи, че нацията и производните от нея категории „национална държава“, „национално“, „национални интереси“, „национални ценности“, „национален език“, „национална култура“, „национална идентичност“ и т.н. противоречат на тенденцията към глобализация и интернационализация на обществения живот, че са „остарели категории“ и в най-добрия случай тяхното „относително тегло“ постепенно и непрекъснато намалява за сметка на глобалното и интернационалното, че националното непрекъснато се ограничава, стеснява, обезличава. Но една такава постановка на въпроса е твърде праволинейна, за да бъде докрай вярна.